Празното семейство

Фин разказвач, Тойбин е особено прецизен в кратките форми. Разказите му са нерядко минорни и носталгични, но силно въздействащи дори с паузите между думите, с мълчанията, побрали в себе си цели светове. „Празното семейство“ (ICU, май 2017, превод Елка Виденова) събира точно такива истории - изтъкани от болка по безвъзвратно изгубеното. Героите в тях са самотници, отлагали възможността за щастие твърде дълго.

Те често се чувстват опустошени от любов, предателства, излъгани очаквания или непримирими разминавания. Поемат с надежда по обратния път към дома – не непременно физически, понякога само в мечтите си - но в края на пътя разбират, че домът не е там, където са си го представяли. И ги обгръща пустота „с цвят на сянка“. В едноименния разказ ирландец, живеещ от години в Сан Франциско, всяка събота пътува до конкретно място на калифорнийския бряг, защото пейзажът му напомня за родния Енискорти и докато стои там, съзерцавайки морето, може да усети „болката по дома“.

„Празното семейство“ е книга за самотата, копнежа и скръбта, но споделени сдържано, с мярка, която не позволява на меланхолията да премине в сантименталност или самосъжаление. „Тойбин си служи с езика привидно семпло – което не означава повърхностно, напротив – но всъщност е удивително проникновен, описва сложни и противоречиви състояния на ума с кристална яснота“, пише журналистът от „Гардиън“ Томас Джоунс.