Изведнъж на вратата се чука

Етгар Керет се завръща с 38 разказа на живот и смърт, които събира под заглавието Изведнъж на вратата се чука. В този сборник – най-близкия до сърцето на автора, както става ясно от предговора му за българското издание – историите далеч надминават видимия си брой, дължина и тема. Един мъж е захвърлен от двойка непознати обратно в детството си, втори доброволно прескача в света на своите лъжи, трети се представя за четвърти, пети и шести, за да участва възможно най-наситено в собствения си живот... Героите на Керет се превръщат в мислещи плодове, разговарят със златни рибки, пишат разкази в разказа, буквално излизат от кожата си, спорят лично с Бог. И всичко това – за да си обяснят поне мъничко “защо е толкова трудно да си човек и защо все пак си струва усилието”.

Има истории, които се загнездват в главата ти, и Керетовите са от тях... Керет е нещо повече от обикновен разказвач – той е язвителен социален критик с пламенно въображение. Прозренията му за нещата опожаряват всичко, но именно това разрушение отваря място за нов растеж... Разказите в Изведнъж... приличат на челната стойка в йогата: неудобни, трудно овладяеми, дори понякога болезнени, но несравними в способността си да ни помогнат да видим света с нови очи.
– World Literature Today

"Изведнъж..." е най-добрата, най-зряла творба на Керет до момента – прекрасно обобщение на неговата меланхолична, чудата и вълнуваща проза
– The Independent

Тези разкази са едновременно литературно изтънчени и нелитературни, крайно забавни и лукаво сериозни. И при все че се развиват в съвременен Израел и преливат от секс и насилие, те са неразривно свързани с по-стари повествователни традиции като притчата, приказката и абсурдистките съчинения на Гогол и Кафка.
– The Guardian

Сборникът завършва както е започнал – с един персонаж, който изисква от автора разказ и като тема предлага непосредствената действителност. Добре намислен детайл и отличен финален щрих за тази книга, едно от чиито достойнства е, че кара читателя да отгръша всеки нов разказ с вълнуващото предчувствие, че на следващите страници всичко е възможно.
– El placer de la lectura

Ако мястото в сърцето ви, съдържанието на портфейла ви или дължината на списъка ви с книги за четене не позволяват повече от един сборник с разкази тази година, изберете Изведнъж на вратата се чука... Керет пише кратка, често много кратка проза. И е изумително какво умее да постига в рамките на две само страници: смешното минава в ексценрично, после в трогателно, сатирично, изненадващо, сюрреалистично. Историите в това неголямо томче са понякога толкова странни, тъжни или прочувствени, че се налага периодично да оставяте книгата настрана, за да им дадете време да проникнат във вас.
– LA Times

В подобни малки бижута Керет демонстрира онова, което психоаналитикът Бруно Бетелхайм наричаше “употребите на вълшебството” – умението да заставиш читателите да изпитат най-съкровените си страхове със средствата на символичното разказване. Бетелхайм използваше израза, за да опише приказките. Доказателство за Керетовото необичайно дарование е, че неговите мрачни фантазии упражняват същото обезоръжаващо очарование.
– The New York Times