Номад: поезия

„Номад“ е събирателният поетичен образ на моите духовни търсения през периода след публикуването на първата ми стихосбирка. От години вече се самоопределям чрез пътуването, което се е превърнало в маркер на моето номадско съществуване. Езикът за мен е сакралност, пътека, по която се движа и скрепявам частите си, за да стана отново цяла. В поезията търся не толкова вдъхновението, колкото диалога, възможността да открия себе си или другия. Тя е постоянен разговор-преоткриване – универсален парадокс, който ни помага да превърнем в думи това, което иначе не бихме могли да изкажем.

Людмила Калоянова

----------------------
Чужденец

Пропътувах го този живот
пропътувах

първо и преди всичко
себе си

пропътувах близките
и сълзите им

бях
чужденец сред свои и

сродник на
чужденци

бегач по раздвоен път
вълк

готов да разкъса луната

бях
дръвче в пъртина от бетон

утроба без
плът

тичах
надпреварвах се с вятъра

търсех
в непостоянството му

обещание за
родина