Министерството на върховното щастие

Момиченцето се роди неочаквано, малко след полунощ. Нямаше ангелски хор, нито влъхви, които да носят дарове. Рой звезди обаче изгряха на изток, за да възвестят появата ѝ. Само допреди миг тя беше ей там, а после изведнъж се озова върху бетонната настилка, в кошче от отпадъци: сребристо цигарено фолио, няколко найлонови пликчета и празни пакети от чипс. Лежеше в локва светлина, под стълб от комари в неонов лъч, голичка. Кожата ѝ беше синкаво-черна, гладка като на тюленче. Беше будна, но напълно притихнала, необичайно за такова миниатюрно създание.

Може би още през първите няколко месеца от своя живот беше научила, че няма полза от сълзите, или поне от собствените ѝ сълзи.