Малка северна сага

След изключителния успех на първия пътепис на Йордан Радичков за Сибир „Неосветените дворове“, Швеция отправя официална покана към автора за ново пътешествие. Той се запътва към още една мразовита страна с тетрадка и изгризано моливче, за да напише следващия си пътепис „Малка северна сага“.

Пътуването на Радичков започва още в София с появата на една сърна по средата на булеварда и тя бележи началото на едно сюрералистично пътуване из Швеция.

Книгата разказва за впечатленията на автора от пътуванията му до страната през различни сезони и по различни поводи – от най-дългия ден в Швеция до участието му на кръгли маси с Кърт Вонегът и Хайнрих Бьол.

Заедно с това авторовата мисъл непрестанно тегли към родния край и спомените за близките хора, детството, бомбандировките над София, сънищата на младата му тогава майка и една прекрасна литературна панахида, обслужена в памет на Емилиян Станев и неговите безчетни кучета.

„Шведите имат слабост към знамето, в небето на Швеция навсякъде се веят знамена… Стана ми мъчно за моето знаме. Сечено от саби, пронизвано от куршуми, обгаряно в барутни пламъци, то бе символ на човешката издържливост.“

„Малка северна сага“ се появява за първи път през 1980 година и е преведена на шведски през 1981 година. Настоящото ново самостоятелно издание е първото такова за последните 40 години.