Absolvo te

Бърдаров не е обикновен писател. Той е нестандартен и емоционален автор. Не се страхува да изследва тъмна страна на човека и да потъне в нея. Етно-религиозните конфликти и последиците от тях не само дълбоко го вълнуват, а превръщат дните и нощите му в болезнени преживявания, които неподражаемо прехвърля на страниците на романите си „Аз още броя дните“ и „Absolvo te“.

Именно за това героите му са живи и плътни, а историите и преживяванията им са разтърсващи. С дни и седмици не можеш да се отървеш от брутално живописните сцени, в които се потапяш като читател.

„Absolvo te“ е новият му, дълбоко преживян и изстрадан роман, който се осмелява да стигне до дъното на един нестихващ и безумен братоубийствен конфликт. Основните теми за персонажите в романа му са катарзисът и опрощението, от което всички ние имаме нужда, за да продължим нататък.

Действието в романа се простира от годините на Холокоста в Европа до наши дни и арабско-израелския конфликт. В течението на действието, жертвите се превръщат в насилници и после отново стават жертви, но вече на собствените си страхове, комплекси и жажда за отмъщение.

„Можеш ли през деня да убиваш и насилваш себеподобните си и вечер със същите ръце да милваш главата на децата си и лицето на жена си, без в теб самия да има някакво вътрешно противоречие и конфликт?“

Романът изследва пропаста между два народа, които имат общ произход и корени, а в продължение на десетки години водят ежедневна братоубийствена война.

„Можеше ли да простиш, онова което не би простил на нито един човек на земята и така да изтече като мръсна вода от теб цялата злоба и омраза?“

„Както и при първия роман, така и тук, историята сама ме намери. Може да звучи абстрактно и невероятно, но сякаш тя бе търсила нужния човек, който да я разкаже и когато стигна до мен се получи магията. Зад заглавието на романа се крие нуждата на всеки един човек да преживее личния си катарзис, като си прости сам на себе си непростимите неща, които е извършил, чрез прошката, която дава на друг човек. Толкова лесно смилаемо звучи, че е човешко и християнско да се прощава. Толкова лесно се изрича думата „прощавам ти“ и е толкова трудно наистина да простиш. Понякога това е битка, която водиш със самия себе си денонощно, до последната нощ в живота ти.“, Георги Бърдаров