Ърбан йога за начинаещи

В тази книга градът ни вони, ухае приятно, мръщи се, усмихва се, пие, плаче, не му пука... Говори... Мрази ни, обича ни...

Антон вижда под лъскавите опаковки на града онова нещо, което обикновено наричаме "градска поезия". Терзиев е непоносимо маниерен и пише с толкова дълги изречения, че началото им се губи някъде в литературата от края на 90-те.
Терзиев е досаден и назидателен, късогледо вторачен в поп културата и неизбежно старомоден във вкусовете си.