Заглавия Автори Жанрове Нови заглавия

Северозападен романь

Тази книга е налична в читАлнЯта.
2014
ДИВА2007
Повече информация

Посвещава се на всички отрудени, изнурени и постоянно мачкани от всевъзможни посоки хора, които въпреки всичко останаха да живеят в родния ми Северозапад, запазвайки достойнството, човещината, убийственото си чувство за хумор, богатата си душевност и непоклатимия си светоглед.

Не се посвещава на нито един от изклесяците, които вече десетилетия хрантутим из Народното събрание, Правителството, Президентството, Областните и Общинските администрации. Тези, които хем упражняват, хем позволяват умишлен геноцид спрямо моя роден край.

От автора

Със сигурност мнозина ще го нарекат “скандален” и вероятно ще се обосноват по различни начини: “езикът му е циничен”, “обявява война на книжовната реч”, “прекалено е вулгарен”...

Да, романът определено ще разбуни духовете... Но клишета като “скандален” и “различен от всичко, написано у нас до сега” са твърде недостатъчни, за да го опишат.

Защото зад така наречения "нецензурен език" се разкриват завладяващ сюжет и колоритни герои. И едно такова чувство за хумор, което само там из ония географски ширини се среща. Ситуациите са не просто забавни - те карат читателя да спира по средата на изречението, за да се смее с глас. Между редовете се четат и къде по-очевидни, къде по-деликатни препратки към настоящата политическа и обществена реалност у нас. А най-пълно е нарисувана картината на Северозапада: красив, беден, цветен, тъжен, пиещ, забравен от управници, неглижиран и все пак забавляващ се напук на всичко.

Има и любовна история, разбира се. Закъде без нея...

За читателите, на които северозападният диалект, и по-точно торлашкия му вариант, не е матерен, авторът е подготвил цели два речника в края на книгата. Единият е на думите, а вторият - на изразите. Дори и сами по себе си речниците са изключително забавно четиво.



Два деня преди Коледа настъпи и длъгоочекванио момент, къде целото село тръпньеше за ньего. Без никво предупрежденее през пьощадо се слетоа тамън шес лимузини на НСО ли, на неква друга служба ли, ебем ли го… Със синьи бурканье на покривете, къде само се въртеа и присветваа, без да издават звук, със затевнени стъкла, чисто цръни, лъскави, се едно си минал връз боята с восък.

Целта на операцеата беше сичко да мине колко се мое по-незабележимо и непринудено, ама кък да стане ми кажете? Но такъв кордонь нема кък да остане незабелезан и у центъро на Ню Йорк, па камо ли у тва сбръкано село, къде най-новата кола беше Опел „Рекорд” от деведесе и пръва годин. Се пак събитеето не привлече чък толко голем интерес, колко очекваха пръвоначално познавачете на тукашнио манталитет. Тва стана порди една млого проста причина...




♦ ♦ ♦

Стоян Николов - Торлака е родом от Монтана, в момента живее във Велико Търново, но смята за свой истински дом бащиното си старопланинско село Говежда, където е прекарал първите години от живота си. По образование е историк. Баща е на трима сина. От 13 години работи като редактор и външен автор в различни електронни и печатни медии.
Романът започна миналата година малко на шега в блога си, но изненадващият дори и за самия него читателски интерес го насърчава да развие историята.