Заглавия Автори Жанрове Нови заглавия

Моята улица : Кубински истории

Тази книга е налична в читАлнЯта.
2010
Жанет 45
Повече информация

„Моята улица: кубински истории” представлява уникална по рода си колекция от истории и фотографии, събрани в Куба през есента на 2009 година от трима души – българка, иранец и кубинец.
Тримата обикалят острова – Хавана, Касабланка, Сан Хосе де лас Лахас, Сиенфуегос, Тринидад, Олгин, Гибара и Сантяго де Куба – раздават фотоапарати и събират истории. Около 70 души между 15 и 50 годишна възраст прегръщат идеята да разкажат за своите улици.
„„Моята улица” е попътна, пътешественическа книга, която напомня на добрите стари road movies: тя преброжда не само географската територия на острова, но отчита и пулса му”, казва за нея един от големите съвременни кубински литературни критици Роберто Сурбано Торес, „тя не държи речи, а ни позволява да доловим шепота и полуусмивката на героите в нея. Тази книга нищо не продава, тя подарява”.

Дизайнът на книгата и уебстраницата www.my-street.org са дело на Райчо Станев. Книгата излиза едновременно в три версии: на български, испански и английски език.

В основата на идеята е Диана Иванова, която през 2006-а година осъществява подобен проект в България – книгата „Моята улица: 39 истории с улици” (съставители Диана Иванова и Борис Делирадев) излиза отново в издателска къща „Жанет 45”.

Диана Иванова
е пътешественик, журналист, писател. Живее в София. Живяла е предимно на улици с мъжки имена – като се започне от „Хаджи Димитър” и се стигне до „Петър Парчевич”.

Бабак Салари
е фотограф, живее в Монреал, Канада, роден е в Иран. Много често сменя улиците, на които живее. В момента няма своя улица.

Улисес Кинтана де Армас
е счетоводител, но поет по душа. Живее в Касабланка, работи в Хавана. Никога не е напускал Куба.


"Това не е художествена литература, а документално сведение за нашите дни, които – бързи и бурни – отлитат и остават далеч от вниманието на вестниците, телевизията и пощенските картички. Тази книга е говорещо огледало, страница, която ни признава такива, каквито сме."

– Роберто Сурбано Торес, литературен критик, Хавана


"Като четеш тези истории, разбираш, че онова разказваческо чудо, наречено магически реализъм, е толкова просто и постижимо. Едни хора разказват улицата и града си, а в думите им е пълно с цветове, миризми, живот, тъга, прости чудеса. Всекидневни истории на хора, отказващи да видят света разомагьосан. Като в разказа на едно кубинско момче, което, минавайки по улицата от детството си, иска да я смали, изреже и прибере в джоба си. Такива са тези лични кубински истории, толкова естествени, толкова магически. Думи, които отварят врати."

– Георги Господинов, писател


"Проектът Моята улица. За мен той е впечатляващ и нежен, прям и непредубеден, и със сигурност чувствителен – към начина, по който живеем в Куба."

– Улисес Кинтана ди Армас, Хавана


"Трябва да бъда честна и да си призная, че кубинският проект е роден от една утопия – дали можем да провокираме кубинците днес да разказват истории на нас, като на българи. Дали в този все по-еднакъв свят ние, идващите от две малки държави, почти равни по територия – запазили някакво вълнение едни към други заради хилядите общи съдби, бракове и съвместни проекти преди 89-а – можем да започнем да разказваме един на друг своите истории и в това да открием някакъв нов смисъл?"

– Диана Иванова, автор на идеята