Заглавия Автори Жанрове Нови заглавия

Марсиански хроники

Тази книга е налична в читАлнЯта.
1977
Повече информация

„Земните хора дойдоха на Марс. Дойдоха, защото се страхуваха или защото не се страхуваха, защото бяха щастливи или защото бяха нещастни… Пристигаха, за да намерят нещо или да се избавят от нещо, да изровят нещо или да заровят нещо… всеки си имаше своя собствена причина.“

В плодотворното поле на научната фантастика разказите и романите на Рей Бредбъри са станали вече „класически“. „Марсиански хроники“ отдавна задоволяват жаждата на „търсещите нещо ново“ читатели по целия свят. И макар че Бредбъри си служи с някои от общоприетите елементи на научната фантастика - роботи, суперсъщества, направени от синя светлина, материализирани халюцинации, масова хипноза, телепатия и пр., — всички читатели и критици са на мнение, че никой от многобройните автори на книги от този жанр не пише като него.
Бредбъри не е наследник на Жул Верн и Хърбърт Уелс. В своите произведения той сякаш създава някаква ефирна митология на бъдещето. Ефирна и все пак пълна с тревоги, с дълбока размисъл, с неизразима хуманност.
Неговите герои не са прости авантюристи, не са научни чудодейци специалисти, не са неустановени фантасти. Защото като художник, майстор на богати изразни средства, Бредбъри е преди всичко психолог, анализатор на човешкия ум и човешките прояви, душеведец, а може би и „ясновидец“…
Главният герой в произведенията на Бредбъри е Човекът (наистина с главна буква!). Човекът, който проявява загриженост за човечността, за топлата човешка любов, за богатството на човешкия интелект, за съдбата на човешката култура. Човекът, който си задава обезпокоителните въпроси: Носи ли техническият прогрес щастие на хората? Какво ще стане, ако човек замени сам себе си с машина? Какво ще стане, ако… Земята реши да извърши самоубийство?
Някои читатели и критици остават с чувството, че творбите на Бредбъри крият в себе си някакъв „песимистичен оптимизъм“ или „оптимистичен песимизъм“, други се питат как най-добре биха могли да ги определят — като научна фантастика или пък като „хуманна фантастика“ (ако такъв род литература може да съществува). Но както и да ги чувствуваме, както и да ги наричаме, не може да се отрече, че произведенията на Бредбъри вливат в нашите души освежителна струя на красота, надежда и възторг.