Заглавия Автори Жанрове Нови заглавия

Кръстопът без пътища

Тази книга е налична в читАлнЯта.
2008
Стигмати
Повече информация

"Не се подвеждайте! Това не е история за секса. Това е бруталната истина за самотата. Написана е с цялата любов, с цялото разбиране и с онова съпричастие, което само жената дарява. Това е история на същността. Женската. Оголена, омерзена, унижена, но готова да стане, да се пооправи и да продължи напред.
Всичко е просто като живота. И абсолютно необяснимо – като него. В тази книга има всичко. Миговете са събирани и внимателно подредени парчета. Има отрязъци от мъже, от деца, от местообитания – цялата пъстрота на днешния ден, “сега” – съставено от “преди”.
...Четири поколения жени, върху които времето е поставило своя жиг, се опитват да постигнат целостта си. И, естествено, плащат за това висока цена. Бабата изживява своя дял с кротост и примирение пред съдбата, но все пак осланяйки се на вярата, че Бог е мъдър. Дъщеря й, работничка в обувен завод, най-незаслужено плаща най-тежкия данък – на общественото мнение, умирайки без да види внучката си. Преуспялата главна героиня (дизайнерката Сесил), в може би последения си опит да постигне хармонията между себе си и света, най-ясно прозира, че с цената на компромисите и униженията е платила единствено материалното благоденствие за себе си и своята извънбрачна дъщеря. Своеобразен неин антипод в книгата е глезената „таткова принцеса” Мария, която дори не желае да се замисли върху духовния смисъл на съществованието ни, абсолютно убедена в достатъчността на спокойствието, което осигуряват парите. Към тези основни носители на разнопосочни послания се добавят и други жени – дъщерята на Сесил, приятелките и Дафина и Ивана, пенсионерката от кафенето, строгата фигура на жената от дискотеката, момичетата във фитнеса... С една дума – това е съвременният образ на Жената, съставен от много жени.
Авторът владее времето и пространството, за да стигнем и ние до онова място, където е Тя. Стои сама, изплита тънка нишка от илюзиите си, нишката като спирала се увива, обхваща все по-големи участъци от света и се оказва, че Тя е жертва на себе си. Жестоко и красиво. Като живота.
Тази книга се чете на един дъх. След това остава съжалението, че е свършила. Всеки намира част от себе си – някой непризнат грях, някоя малка “мръсна” тайна. Разголваща докрай история, така както само Божана Апостолова го може. И точно тя казва: “Има надежда. Има изход. Животът продължава...”
Мария Станкова