Заглавия Автори Жанрове Нови заглавия

Благосклонната чума

Тази книга е налична в читАлнЯта.
2012
AMG Publishing
Повече информация

„Благосклонната чума” е роман антиутопия, красива алегория
на идеята за силата на свободната воля и стремежа към истината.
История за израстването, за търсенето на собствения път отвъд
ограниченията на обществото и за връщането към корените ни тогава,
когато сме намерили себе си.

В този свят всяко дете знае от малко, че един ден ще остане без родители.
В този свят детето от малко е обучавано да се справя само с живота. В този свят
детето един ден започва да живее самостоятелно... още докато е дете. Защото в
един хубав ден родителите му получават призовка, че трябва да го напуснат и
никога повече да не се връщат при него, а оттук нататък то може да разчита само
на себе си и на закрилата на организация, наречена Испектората.
Това е светът на еманципираните деца – едно от които е Карина.
Привидно животът на Карина тече гладко, но от момента на еманципирането
в ума й често се прокрадват най-различни въпроси. Защо има толкова много
сгради, а толкова малко хора? Защо служителят, който идва периодично в
дома й, неизменно приключва инспекцията с думите „Родителите ти са живи”.
Карина споделя своите размисли с приятелката си – училищната библиотекарка
госпожица Песимиси, но тя я предупреждава да не разказва на никого за тях.
Съвсем неочаквано госпожица Песимиси изчезва и оставя на Карина следа
към забранена книга, наречена „Хроника”. От нея Карина и нейните приятели
Адриан и Любчо научават страшната истина за света, в който живеят – че той
е просто крехка, скрепена с усилия останка от живота преди опустошителна
епидемия, убила всички възрастни хора. Миналото лека-полека започва да
изплува, а с разкритията се ражда и страстното желание на три деца да открият

кои са и откъде идват.

Действието в книгата „Благосклонната чума” се развива в неустановено бъдеще,
половин век след като светът е покрусен от жестока епидемия – болест, която
убива всички хора над определена възраст. За кратко време настъпва пълен колапс
– населението бързо намалява, а оцелелите са предимно беззащитни деца. Когато
порастват, страхът да не би тяхните потомци да преживеят болката от смъртта е
толкова силен, че тези млади хора отказват да се женят и да имат свои собствени
деца. За да предотврят пълното обезлюдаване, по-мъдрите хора се събират и създават
специална схема: щом едно дете достигне определена възраст и може да се грижи за
себе си само, родителите му трябва да го напуснат и повече да не се връщат. По този
начин детето никога няма да преживее травмата от загубата, защото от малко е било
подготвяно за нея, а и е напълно убедено, че родителите му са живи. Така се раждат
еманципираните деца и специалната организация, която бди над тях – Инспектората.
Именно сред конструкцията на това въображамо общество поставя своите герои
Росица Казакова:

Всички те са част от един свят със своите правила и уредба; свят,
създаден върху несигурните основи на страха от смъртта и желанието
да контролираш природата; но и свят, в който жаждата да следваш своя
уникален път и да търсиш истината не може да бъде потушена лесно –
един свят, твърде подобен на нашия.

Можеш ли да бъдеш свободен, когато нямаш достъп до информация и когато
въпросите ти се посрещат с мълчание или укор? Можеш ли да бъдеш свободен в
семейство, в което един от родителите ти отказва да се справи с травмата от минала
загуба. Откъде минава пътят на прошката, когато сърцето ти е изпълнено с гняв?
Търсейки отговорите на тези въпроси, Карина и нейните приятели научават
неизменния житейски урок, че за да откриеш откъде идваш, трябва да имаш смелостта
да правиш избор, но пък за да бъде този избор свободен, трябва да приемеш семейната
си история. Миналото и бъдещето, корените и личностното развитие – двете страни на
една и съща монета, която и ние като Карина и приятелите й не преставаме да хвърляме
и обръщаме цял живот.