Заглавия Автори Жанрове Нови заглавия

Събрани съчинения (и други разкази)

Тази книга е налична в читАлнЯта.
2013
Janet 45
Повече информация

Събрани съчинения (1959) шеговито подвежда от самото си заглавие: книгата е всъщност първа за гватемалския писател Аугусто Монтеросо (Черната овца и още басни). В нея е поместено едно от най-често цитираните литературни произведения на ХХ век – Динозавърът, за което Итало Калвино казва: “...досега не съм попадал на микроразказ, който да превъзхожда този на Монтеросо: “Когато се събуди, динозавърът бе още там.” В Събрани съчинения са включени още дузина далеч по-обстоятелствени истории, в които неизменно личи типичното за автора съчувствено, но и хапливо отношение към света: чудните премеждия на продавача на туземски главички мистър Тейлър; съдбата на злочестия швед Орест Хансон, най-високия човек на света; вътрешният монолог на магната, изтерзан от музикалните амбиции на дъщеря си; разказаната на няколко гласа смърт на едно куче в Диоген също; първообразът на социалните мрежи в Един на всеки трима плюс няколко изтерзани писатели, няколко актриси любителки и една навеждаща на философски размисли крава.

Аугусто Монтеросо (1921–2003) – Тито за приятелите си – е, по думите на Карлос Фуентес, сред “най-чистите, умни, ефирни и усмихнати” класици на испаноезичната литература. Баснописец, хуморист, мистификатор, есеист, публицист, преподавател, гватемалски консул в Боливия - големият майстор на малката форма е превеждан на десетки езици, сред които и латински. Монтеросо отрасва в Гватемала, но започва да публикува книги едва в Мексико, където забягва през 1944 г. по политически причини: първият му сборник,
Събрани съчинения (и други разкази), се появява през 1959-а. Следват Черната Овца и още басни" (1969), Перпетуум мобиле) (1972), единственият му роман Останалото е мълчание) (1978), сборникът с интервюта Пътешествие до центъра на баснята) (1982), илюстрираната от самия Монтеросо Вълшебната дума) (1983), автобиографичните Буквата е) (1987) и Златотърсачите) (1992), есеистичната Кравата) (1998), портретите на писатели Птици от Латинска Америка) (2002). През 1992 г. заедно със съпругата си Барбара Джейкъбс публикува вече легендарната в Мексико Антология на тъжния разказ), в която са събрани майстори от ранга на Джойс, Фокнър, Рулфо, Мелвил.

Монтеросо е носител на ред престижни международни награди за произведенията си: )
Хавиер Виляурутия (1975), Хуан Рулфо (1996), Принц на Астурия (2000). В мотивацията за последната – едно от най-значимите отличия за цялостно творчество на испански – журито казва: “Неговото художествено и есеистично дело представлява отделна литературна вселена с изключително етическо и естетическо богатство, сред което си заслужава да се открои Сервантесовото му, меланхолично чувство за хумор. Творчеството на Монтеросо преобрази жанра на разказа и го надари с художествена наситеност и тематично разнообразие, невиждани преди. Образцовият му граждански път, мъчният опит на изгнанието и постоянното внимание към злободневните въпроси от съвременния живот на Латинска Америка превръщат Монтеросо, спечелил си не случайно международно признание, в един от най-нетипичните писатели в нашата култура.”

Ювелир. Артист на сдържаността и изчистения стил – свободен, бистър, прям.
– Archivos del Sur

Аугусто Монтеросо е един от малкото писатели (сякаш Борхес е един от другите или единственият друг), които се раждат в литературата като класици и с намерението да бъдат класици.
– La Vanguardia

Преди него никой не е дебютирал така в литературата. Със сборник, озаглавен Събрани съчинения, който отгоре на всичкото съдържа най-краткия разказ на света, въстава срещу Патоса и започва от края, защото Събрани съчинения всъщност е заглавието на финалната история. Финална за книгата, не и за автора, който през последвалите години се постарава да достигне висотата на Рулфо и Борхес.
– Енрике Вила-Матас, El País

Аугусто Монтеросо познава толкова отвътре каноничните жанрове, че предпочита да ги използва пародийно. Още от своето заглавие "Събрани съчинения" е урок по ирония – всяко изречение тук има минимум две значения, всеки текст отдава непочтителна почит на историята на литературата... За Монтеросо се иска читател, който да оцени великолепния безпорядък на това кълбо от нишки и да устои на изкушението да изплете от тях някое скучно елече.
– Хуан Вильоро, Barcelona Review

Монтеросо е най-известен с Динозавърът, смятан от някои за най-миниатюрния разказ, писан някога. През 1996 г. в интервю за Massachusetts Review писателят си припомня: “Още пазя първите отзиви за книгата: критиците възненавидяха Динозавърът. Оттогава много пъти съм чувал възмущения, че това не е разказ. На всички отговарям: вярно, не е. По същността си е роман.
– MobyLives

Хуморът на Монтеросо – който понякога се превръща в сатира – засяга еднакво всички ни, защото от мига, в който поемем първия си дъх, нищо човешко не ни е чуждо и допускаме грешки, и ставаме за смях. Ала зад сатирата у Монтеросо се крие море от спокойствие, сурово и горчиво, свидетелство за житейски опит и разочарования, които текстът преобразява в мъдрост.
– Хорхе Руфинели, Texto crítico

Монтеросо е един от шепата действително убедителни латиноамерикански експериментатори... От 50-те години на ХХ век той публикува – наред с другите си произведения – чудновати свръхкъси истории, в сравнение с които повечето от най-лаконичните американски разказвачи изглеждат плоски или старомодни. "Събрани съчинения" съдържа някои от най-добрите му текстове.
– The Review of Contemporary Fiction

Срамежлив до театралност и съвсем дребен на ръст, Монтеросо изпълняваше своята задача на проницателен коментатор на света откъм една неясна зона, която прекоси без драматизъм, с ироничен или язвителен, но винаги внимателен в детайлите поглед... Светът според него беше трудно място, в което справедливостта невинаги възтържествува, доброто и разумът не са абсолютни ценности, а човекът е трагикомично създание, обременено от животинската си природа, за която обикновено не се говори... Литературната продукция на Монтеросо – прочута из целия свят заради своята знаменателна, бодлива краткост – разми елегантно границите между разказа, хрониката, есето, личния дневник и биографията.
– Гилермо Сааведра, La nación