Заглавия Автори Жанрове Нови заглавия

Приятел на Кафка

Тази книга е заета до 12.07.2017
2016
Janet 45
Повече информация

Приятел на Кафка (1970) е най-представителният сборник с разкази на Исак Башевис Сингер (1904–1991), автор на романи и на кратка проза, на детски книги и пиеси, на мемоари и публицистика, Нобелов лауреат, класик на три литератури: еврейската, американската и тази на идиш. Книгата съдържа 21 истории, ситуирани по различно време на различно място (САЩ, Полша, Израел, Аржентина), а страниците й са населени с пъстро множество от вълнуващи герои – писатели, чудаци, скитници, мечтатели, шарлатани, чудотворци, донжуани, ясновидци и дори едно опечалено ято гълъби. Българското издание включва увод от големия познавач на Сингер Илан Ставанс и Нобеловата реч на писателя.

Прекрасната стара еврейска поговорка гласи: “Ако Бог живееше на Земята, хората щяха да хвърлят камъни по къщата му.” В тази книга има едни много умно хвърлени камъни.
– The Guardian

Темите му са страстта, алчността, гордостта, маниите, несполуките, безразсъдството, безбрежния океан от изненади на подсъзнанието, клокочещият казан на аз-а, безмилостните настъпления на времето и мястото. Разказите на Сингер не предлагат прозрения и благонравни разрешения... Случва се какво ли не; животът е засада, капан; провидението няма как да бъде провидяно...
– The New York Times

Сингер беше калèн в трагедията хуморист; летописец на времената след Холокоста, който често пишеше така, сякаш Холокостът не се е случил – еврейски писател в схватка с еврейската култура, която обезсмъртяваше...
– The New Yorker

Редом с едноименния разказ Приятел на Кафка, с право смятан за шедьовър, тук са включени други двайсет истории, които са сред най-значимото в късната продукция на нобелиста: те сноват от Източна Европа до Новия свят през различни периоди на двайсетото столетие в опит да изследват най-скришните кътчета на човешката душа.
– Q libri

Следвоенните истории на Сингер се развиват в един плаващ, междуконтинентален свят на еврейски бежанци и оцелели, в който лице, зърнато във Варшава преди десетилетия, може изведнъж да се появи в Ню Йорк, Маями Бийч или Тел Авив. Животът на тези оцелели е пълен с абсурди, усложнения, любови, тревоги... Но не е за вярване доколко катастрофата, предопределила хода на Сингеровата епоха, не предопределя хода на историите му. Именно неговата неотклонна вярност към собствените му виждания и опит е едно от нещата, които го правят вечен.
– Tablet magazine

ИНТЕРВЮИРАЩ
Има ли нещо, което според вас ще спаси човечеството?
СИНГЕР
Нищо няма да ни спаси. Ще постигнем огромен напредък, но страданията ни ще продължат и няма да имат край. Винаги ще измисляме нови източници на мъка. Идеята, че човек ще бъде спасен, е изцяло религиозна, а дори религиозните водачи никога не твърдят, че ще бъдем спасени на този свят. Те вярват, че душата ще бъде спасена в някакво отвъдно, че ако се държим добре, все още има надежда душата ни да иде в рая. Идеята за създаване на рай тук, на Земята, не е еврейска и повече от сигурно не е християнска, а съвършено гръцка или езическа. Както казват евреите – от свинска опашка не можеш направи копринена чанта. Не можеш да вземеш живота и хоп, да го превърнеш в едно голямо блаженство, в океан от наслада. Никога не съм вярвал в това и като се говори за по-добър свят – да, съгласен съм, че условията могат да се подобрят и се надявам да се отървем от войните... но дори така ще остане толкова болка и трагедия, че човечеството да продължи да страда повече или по-малко по същия начин, по който винаги е страдало до момента. Да съм песимист за мен означава да съм реалист. Чувствам, че въпреки всичките ни страдания, въпреки факта, че животът никога няма да ни донесе рая, който искаме от него, има нещо, за което да живеем. Най-големият дар, даден на човечеството, е свободният избор. Вярно е, че сме ограничени в прилагането му. Но малкото действително свободен избор, с който разполагаме, е такова голямо благо и има толкова ценен потенциал, че дори само заради него животът си заслужава да се живее. Макар и по някакъв начин да съм фаталист, аз знам също, че онова, което сме постигнали до момента, е основно благодарение на свободната воля, а не защото условията са се променили, както смятат марксистите.
– Из интервю за The Paris Review, 1968 г.