Заглавия Автори Жанрове Нови заглавия

Непривична земя

Тази книга в момента не е налична.
2013
Жанет 45
Повече информация

Разказите на Лахири са тихи, преднамерено спокойни, развиват се стъпка след стъпка, докато изведнъж експлодират от някаква тайна, грешка или сблъсък. После тихичко се уталожват, като остават читателя нащрек посредством изнервящо спокойствие. Творбите на Лахири обаче са пълни с герои, по-големи от преживяванията на бенгалските имигранти, с преживявания, по-значими от обикновеното недоволство. Тя е художник на семейния портрет.

Осемте разказа в „Непривична земя“ са изпълнени с емоционална проницателност, по-значителна от тази в първия й сборник с разкази „Преводачът на болести“, получила наградата Пулицър, и с по-нюансирана напрегнатост от нео-Чеховския й първи роман „Името“... Новите й разкази са по-добро и по-силно свидетелство за писател, който се стреми да постигне значително по-дълбоко ниво...

Старомодна по своя подход и съвременна по тематика, Лахири залага в тези разкази на героите си... В „Непривична земя“ и „Само добро“ новият живот носи надежда на разбитите семейства и майките, потънали в сълзи, трябва да продължат да живеят, когато децата им плачат. Лахири хваща тези моменти с яснота и финес, с доловимо познание за това как душите се гърчат в бурята...

Разказите за „Хема и Каушик“, трилогия в края на книгата, са най-завладяващи. Героите, както казва Лахири в нейните интервюта, са живели с нея в продължение на десетилетие и присъствието им е запечатано в страниците като че ли с ръчна преса... В тези три разказа Лахири експериментира с гледната точка. Отказвайки се от разказа в трето лице, тя залага на интимния шепот в първо. И ако някой се е почувствал като муха на стената в предишните разкази, сега ефектът се постига чрез поставяне на читателя насред ритъма на сърдечните болки на героите й.

—Leonora Todaro, The Village Voice

Лахири пише основно за родените в Америка деца на индийските имигранти от средната класа, но същевременно се прицелва и в мнозинството благоденстващи образовани американци – от индийски и от не-индийски произход. „Само добро“ представя доста правдоподобна картина на бавния разпад на една връзка в разпознаваема градска среда. И точно това Лахири прави добре... Със своята способност да улавя начина, по който живеем сега, Лахири е литературен наследник на Антъни Тролъп. А това свидетелства както за начина, по който се е променило обществото, така също и за умението на Лахири да пресъздава този свят чрез емпатия и без ирония.

—Adelle Waldman, The New Republic