Заглавия Автори Жанрове Нови заглавия

Нашите предци: Разполовеният виконт, Баронът по дърветата, Несъществуващият рицар

Тази книга е налична в читАлнЯта.
2014
Колибри
Повече информация

През 50-те години на ХХ век ненадминатият Итало Калвино (“Ако пътник в зимна нощ”, “Невидимите градове”, “Американски лекции”) пише трилогията “Нашите предци”, в която дава воля на чувството си за хумор, желанието си за игра и отличните си познания за приказките, добити след дългогодишни занимания с италианското фолклорно наследство. “Разполовеният виконт” (1952), “Баронът по дърветата” (1957) и “Несъществуващият рицар” (1959) са три независими новели, в които – в едно смътно и смутно, но славно и вълнуващо средновековие – трима благородници проправят своя необичаен път през живота: добрата и лошата половина на разкъсания от турско гюле виконт Медардо; барон Козимо, който на дванайсет години се покатерва на един дъб, казва “А пък аз вече никога няма да сляза!” и удържа на думата си; ходещите бели доспехи с дъгоцветни пера, в които НЯМА рицар на име Аджилулфо. Първият се стреми към цялост, вторият – към индивидуалност, третият – към съществуване: стремежи, които Калвино намира за водещи у всички хора: “Бих искал на тези истории да се гледа като на родословното дърво на предците на съвременния човек, в което всяко лице крие по някоя черта от лицата на заобикалящите ни сега, вашите черти, моите.”

"Разполовеният виконт" излиза на български за първи път (прев. Нева Мичева), "Баронът по дърветата" и "Несъществуващият рицар" са публикувани в България през 1979 и 1966-а и това е второ издание на същите два превода.

“Съвършено е възможно Калвино изобщо да не е човешко същество, а планета, нещо като планетата Соларис от прекрасния роман на Станислав Лем. Соларис, подобно на Калвино, притежава властта да прониква до най-дълбоките кътчета на човешките умове и да изважда поривите им наяве. Когато четеш Калвино, постоянно те връхлита усещането, че той пише това, което винаги си знаел, само дето никога по-рано не си мислил. Това е наистина влудяващо, но за щастие ти си прекалено зает да се смееш, че да загубиш ума си.” (Салман Рушди, London Review of Books)

“Симетриите и аритметиката винаги са настройвали Калвиновото въображение за флирт, в който то да покаже цялата гама на фантастичните си възможности. Още от самото начало той ни показа едно великолепно надприказване на два гласа в своята приказка “Разполовеният виконт”, сложна двуделна шарка от добро и лошо, двоична история, която се разтваря плавно и вещо като с цип...” (Шеймъс Хийни, New York Times)

“Младият ученик на Виторини и Павезе, за когото Хемингуей е “абсолютният бог”, в крайна сметка се превръща от неубеден реалист в най-изтънченият и впечатляващ автор на постмодерни фабули, който отстъпва само на аржентинеца Хорхе Луис Борхес.” (Джонатан Галаси, The New York Review of Books)