Заглавия Автори Жанрове Нови заглавия

Сатанински строфи

Тази книга е заета до 27.06.2017
1999
Гуторанов
Повече информация

" В един все по-фундаменталистки свят изразяването на нови вярвания става все по-опасно, особено ако това предположение предизвиква една вече кодифицирана истина. Новите мислители, които недвусмислено предизвикват статуквото, попадат под строгата лупа на двете крайности - десните преторианци и либералните леви..."
Джордж Р. Лукас

" На всяка нова идея, Махунд, се задават два въпроса. Първият се задава, ако e слаба:

"Каква идея си ти?"

Дали си от този вид, който прави компромиси, сделки, пригажда себе си към обществото, цели да намери ниша, да оцелее; или си проклета, нетърпима идея, която по-скоро ще се пречупи, отколкото да се люлее на бриза? Видът, който почти сигурно, деветдесет и девет на сто, ще бъде размазан на парчета, но на стотния път ще промени света...

И после, когато победиш, как ще се държиш?

Един ден Пратеникът Божи отново отива в Кааба. В двора стоят три женски идола - Ал-Лат, Ал-Узза и Манат, лунните девици, дъщерите на Всемогъщия. Те са закрилници на града и любими божества на курайшите.

И понеже Мохамед е само човек като другите, и понеже Бог е пожелал той да извърши по един от всички грехове, Пратеникът Божи вдига ръката си, посочва лунните жени и казва:

" Какво мислите за Ал-Лат, Ал-Узза и Манат?
Те са възвишени девици и ние се надяваме, че
ще ни защитят пред престола на Всемогъщия..."

Тогава очите на курайшите радостно светват, а Хашимите облекчено си отдъхват. Не са очаквали такова приятно откровение.

Пратеникът Божи обаче се връща вкъщи с наведена глава и потъва в медитации. Минават часове, Мохамед не помръдва, очите му са плътно затворени, устните му леко напяват стиховете на Корана. Той чувства словото Божие върху себе си, а словото Божие говори за големия грях, извършен от Пророка. Цяла нощ се моли Пророкът и погледът му става твърд...

И Пророкът отново пристъпва към идолите на лунните девици. И отново пита:

" Какво мислите за ал-Лат, ал-Узза и Манат?"

Но после продължава:

" Те не са нищо друго освен празни имена, които вие и вашите предци сте измислили..."

Тогава курайшите грабват камъни и замерят с тях Пророка. Проклятия изричат устните им. Ала с гордо вдигната глава, заобиколен от учениците си, минава през тях Мохамед ал-Амин, Праведният, Пратеникът Божи. Защото Пророкът е само един човек, само един мечтател с нежно лице и меки ръце. Мечтателят обаче намира достатъчно сила в себе си, за да признае греховете си, да осъди слабостта на един миг и без страх да оповести на разочарования град най-горчивата истина..."
Есад Бей, "Мохамед"

Салман Рушди е роден през 1947 г. в Бомбай, в заможно и образовано мюмюлманско семейство. Получава много добро образование - начално в английски колеж в Индия, а от 13 годишна възраст вече е в Англия, където следва в Кембридж.

„Сатанински строфи” (1988) е е чтвъртият и най-известен роман на Рушди. Книгата печели наградата "Уайтбред" през 1988 г. След бурни протести от индийското мюсюлманско общество, книгата е забранена в Индия, а малко по-късно и в Южна Африка. Предизвиква гнева на ревностните мюсюлмани и смъртна присъда за автора и издателя, издадена от аятолах Хомейни. Салман Рушди е принуден да се укрива. Последното известно мнегово местопребиваване е Ню Йорк.