Заглавия Автори Жанрове Нови заглавия

Неслученият канон: Български писателки от Възраждането до Втората световна война

Тази книга е налична в читАлнЯта.
2009
Алтера
Повече информация

“Канон” в Древна Гърция е означавало мярка, а “литературният канон” постепенно се е превърнал в начин да се измерва значимостта на явленията във всяка национална литература. Само че кой и как е определял тази значимост? Кои са били институциите-диригенти на литературния вкус? И преди всичко: какво е оставало извън единствения Канон? На тези и други въпроси се опитва да отговори поредицата Неслученият канон. Първата книга „Български писателки от Възраждането до Втората световна война" е посветена на научния опит да бъде реабилитирано женското писане в българската литература. Сборникът съдържа статии на български литературоведи, които разглеждат от една страна проблемите на пренебрегването на жените писателки и техните произведения, а от друга - механизмите на компенсация чрез които все пак българската женска литература е оцеляла през десетилетията. По тези теми мнение дават както утвърдени литературоведи, така и млади автори - от Милена Кирова, Милена Цанева и Инна Пелева до млади изследователи и докторанти.

Каква е цената на литературната слава, която една жена трябва да заплати, за да бъде наречена велика писателка или поетеса? Как Багряна възприема и преосмисля „мъжките" ценности на романтическата възвишеност? Каква писателка е можела да стане Мария Грубешлиева? Въпросите се отнасят до случилата се литературна история и до несъстоялата се, осуетената „женска" литературна история. Понякога литературните анализи се оказват недостатъчни и се налага да се докоснем до биографиите на писателките и духа на времето. Припомнени са забравени факти и произведения като литературният скандал между Ана Карима и Евгения Марс, който довежда до съдебен процес; предизвикателното поведение на една българска интелектуалка от XIX в. (Екатерина Каравелова); литературният опит, заключен в писмата на Мина Тодорова. Ребусът на забравената литература предизвиква използването на интересни изследователски методи като социологията на Пиер Бурдийо и психоанализата на Ана Фройд.

Заслужава си да се отбележи също така и това, че сборникът не съставя песимистична картина за литературната съдба на българката. Все пак това е книгата, от която можем да научим как българската писателка феминистка Ана Карима изпреварила Вирджиния Улф в идеята за „собствена стая" и самостоятелно интелектуално развитие на жената. Сборникът би могъл да бъде полезен за изследователи и студенти, поучителен за младите писателки и забавен за литературните фенове.