Заглавия Автори Жанрове Нови заглавия

Необикновени истории от живота на град Колоколамск

Тази книга е налична в читАлнЯта.
2003
Парадокс

Тъй като не смятаме да забулваме с тайнственост историята на Колоколамск, съобщаваме на читателите, че:
а) Колоколамск съществува наистина,
б) няма нищо общо с Волоколамск и
6) се намира точно между РСФСР и УССР, тъй че няма да го откриете върху картите на тези приятелски сьюзни републики. Вината за това пада изцяло върху нашите географи.
Колкото до вестникарите, очеркистите и описвачите на провинциалния живот, дори и да са искали да посетят Колоколамск, то по странна ирония на съдбата са се озовавали било в Ялта, било в Кисловодск и са описвали посочените градове с усърдие, достойно да си намери по-добро приложение.
Но авторът и художникът К. Ротов все пак успяха да се доберат до Колоколамск, където поживяха в хотел „Ряжск" и дори направиха генералния план на този смайващ град.
Както се вижда от плана, славният град Колоколамск се е ширнал живописно по левия бряг на плитката река Сбруя. През XIV век конярят на княза на Колоколамск Андрей Себелюбски се напил с византийска водка и изтървал в рекичката сбруята на скопения княжески кон. Такъмите потънали и реката била наречена Сбруя.
От тази случка са минали векове. Площад „Себелюбски" отдавна е прекръстен на „Членски" и единствен гражданинът Псов-старши знае легендата за потъналите такъми - ние я научихме от него на бутилка в кръчмата „Приятел на стомаха".
В река Сбруя се влива мижавата рекичка Поводи. Виж, за нея не успяхме да научим нищо, защото Псов-старши прие да продължи със спомените си само ако бъде почерпен във всички кръчми на улица „Голяма месткомовска".
Той се почерпи за сметка на гостите последователно в кръчмите „Санитас", „Среща с изгрева", „Малорус", „Огненото погребение", „Гласът на миналото" и в пивницата на завода „Емелян Пугачов", но не оправда възложените му надежди, тъй като изгуби дар слово.
Вече споменатата „Голяма месткомовска" е главната артерия на града. Тя свързва жп гарата с площад „Членски", кьдето се извисява скелетът на небостъргача, чиято история е вече известна на читателя. С помощта на сал, направляван от капитан Н. Похотило, можете да се прехвърлите на отсрещния бряг и да навлезете в девствена гора, обкръжила Колоколамск и попречила преди столетия на татарите да опожарят, сринат и плячкосат града и да изтребят до крак Колоколамчани с глад и мор.
Навлезете ли навътре в гората, няма начин да не срещнете шивача Соловейчик, индивидуален занаятчия. Тук сред боровете той търси спасение от данъците, но въпреки това смъква от Колокомчани по десет кожи, та те му викат Соловейчик Разбойника.
Вдясно, на баира, се извисява задругата на бившите калугерки, наречена „Деепричастие". Калугерките реализират продукцията си в кооперативния магазин на улица „Инвентаризация", намираща се на две крачки от Седмопопската градска порта.
Източната част на града с право се гордее с двете си улици „Бивши" - там, където те се пресичат беше скован ковчегът, - „Бездокладна" и „Земетресенска". Последната бе наречена така сравнително наскоро в чест на поредното земетресение в Япония.
От пресечките най-голямата тук е „Похотлива", на която се намират чудесните Индивидуални бани.
Ще подминем с мълчание „Сергеджийска", „Безсолна" и „Безгрижна", които не се открояват с нищо, и ще споменем тъмното петно на града - задънената уличка „Приключенска". Тя се казва така заради грабежите, на които всяка вечер са подложени оксьснелите минувачи, залутали се из нея в пияно състояние.
Измежду забележителностите на източната част на града ще отбележим руско-украинския кръжец „Неукост" и горящата кьща при Седмопопската порта. Вече шеста година тази кьща гори всеки божи ден. Сутрин я подпалва собственикьт й, майорът от пожарната охрана Огън Пламенов, та поверените му пожарникари да се намират на работа.