Заглавия Автори Жанрове Нови заглавия

Името на розата

Тази книга е налична в читАлнЯта.
2005
Труд & 24 часа
Повече информация

В Края на 1327 г. Монахът Уилям от Баскервил, натоварен с деликатна дипломатическа мисия, попада в един манастир в Северна Италия. Още в началото му се налага да разплита поредица от тайнствени убийства, които окървавяват манастирската библиотека - един недостъпен лабиринт.

Уилям ще разкрие загадките, но за това ще трябва да разгадае поредица от улики и знаци - от поведението на светците до това на еретиците; от езика на тревите, до езика на старинните ръкописи.

Още първия опит на прочутия италиански професор по семиотика Умберто Еко да напише роман се превръща в бестселър. "Името на розата" (1980г.), за който авторът се надява да има тридесетина хиляди читатели, досега е продадена в близо десет милиона екземпляра! Така Еко става най-успешният начинаещ литератор на всички времена.
"Написах романа, защото имах такова желание. Смятам, че това е достатъчна причина човек да пише. Човек по природа е животно-разказвач. Започнах да пиша през март 1978г., подтикнат от една идея в зародиш. Прииска ми се да отровя някой монах. Сигурен съм, че роман може да се роди от подобна идея." Така Еко описва зачеването на творбата си. Но това не е всичко. За създаването на "Името на розата" той влага и много други умения, придобити след дългогодишно анализиране на това, което са написали други автори. Избира средновековната тема не само заради мистериозността, но и защото се занимава със Средновековието цели 50 години ("за настоящето знам само от телевизионния екран, докато за Средновековието имам непосредствени познания"). Преди да започне да пише, много прецизно изгражда света от своя роман, премислено е всичко до последния най-дребен детайл. (Защо манастира, в който се развива действието, се намира в планината? За да може в романа една свиня да бъде заклана през ноември, когато в равнината още е прекалено топло!) Замисля книгата като класически криминален роман (Мисля, че хората харесват криминалетата не защото в тях има убийства... Същността е в това, че детективския роман е история, пълна с предположения...")
И допълва: "Исках читателят да се забавлява. Поне толкова, колкото се забавлявах аз". Би могло да се каже, че "забавлението" е повече от успешно, защото продължава и до днес.


"-Вижте какво, брате Уилям - поясни абатът, - за да извършат огромно свето дело, богатството на тези зидове - и посочи Зданието, което се виждаше през прозорците на килията и се извисяваше над манастирската църква, - предани люде са работили в продължение на векове, спазвайки строги правила. Библиотеката е била създадена по план, останал неведом за всички в течение на вековете, и на никой от монасите не е съдено да го знае. В тайната е бил посвещаван само библиотекарят, и то от своя предшественик, и докато е жив, я предава на своя помощник, така че смъртта да не го изненада и да лиши братството от това знание. Но устата и на двамата са запечатани с печата на тайната. Единствен библиотекарят освен правото да знае има право да се движи из лабиринта на книгите, единствен той знае откъде да ги вземе и къде да ги постави отново, единствен той отговаря за тях. Останалите монаси работят в скриптория и могат да се запознаят със списъка на книгите в библиотеката. Но един списък със заглавия често ни казва твърде малко неща, единствен библиотекарят знае - по мястото, където е поставен даден том, от това доколко е достъпен - какви тайни, истини или лъжи съдържа дадена книга. Единствен той решава как, кога и дали изобщо да го даде на монаха, който го поиска, понякога, след като се посъветва с мен. Защото не всички истини трябва да бъдат чути от всички, не всички льжи могат да бъдат признати за лъжи от една благочестива душа, а и монасите в края на краищата са в скриптория, за да извършат определена работа, за която трябва да прочетат точно определени, а не други книги, и да не се поддават на всяко обхванало ги неразумно любопитство - било поради слабост на ума, било поради надменност, било поради внушение на нечестивия."