Заглавия Автори Жанрове Нови заглавия

Бог: неговият живот и творчество

Тази книга е налична в читАлнЯта.
2015
Парадокс
Повече информация

„Бог: неговият живот и творчество“ - както може да се очаква от книга с подобно заглавие - е един от най-смелите експерименти на Дoрмесон, който смесва жанрове и епохи. Има много начини да бъде прочетен. Като историография на творчеството на Шатобриан, както и на други френски писатели от XIX в. Като приключенски роман. Като криминална или като шпионска история. Като поезия в проза апотеоз на Сътворението, като любовен романс. Като теологичен трактат и автобиографичен монолог на съзнанието. Привидно фокусирал се върху въпроса за вярата и нейния отпечатък върху човешката личност и етика, авторът ни омайва с всевъзможни истории и успява да ни убеди, че „всичкото и нищото не се различават едно от друго“.

С две думи - добре познатият ни и от предишните му издания на български език „История на Скитника евреин“ и „Докладът на Гавриил“ привиден литературен миш-маш, който, подобно на Борхес, само ДОрмесон е способен да забърка, така че читателят да си оближе пръстите. Защото вместо да го смазва със смайващата си ерудиция, авторът гарнира всичко това с убийственото си чувство за хумор и самоирония. Какво повече бихме могли да кажем за един роман, посветен На полския синчец, освен че Жан дЮрмесон страшно се е забалявал, докато го пише/ сготви и кани всички ни да споделим неговото забавление.

Жан Бруно Владимир франсоа дьо Пол льо февр д Ормесон.

наричан понякога с умиление от публика и медии просто Жан g’O, е роден на 16 юни 1925 г. в Париж VII. Писател, журналист, редактор, актьор и философ, той е любимият академик на французите и понастоящем граф на Ормесон, каквото и да означава това. Потомък на две стари благороднически фамилии, той прекарва детството си между семейния замък на майка си Сен-Фарго и Атина, Мюнхен, Букурещ и Рио де Жанейро, където баща му е дипломат. От 1950 г. е главен секретар на Международния съвет по философия и хуманитарни науки към ЮНЕСКО, а от септември 1992 г. и негов председател. През 1970 г. става директор на в. „Фигаро" където в продължение на години е постоянен колумнист.