Заглавия Автори Жанрове Нови заглавия

Антология на българската поезия ХХI век

Тази книга в момента не е налична.
2015
Повече информация

Българският читател вече има възможност да притежава едно уникално издание – „Антология на българската поезия – ХХІ век“ (2015 г.), дело на ИК „Световете“ и на Асоциацията на софийските писатели.

В солидния том от 484 стр. са включени 258 поети с по няколко стихотворения, биографична бележка и снимка. Подборката е дело на самите автори или на техните наследници.

Първите страници ни повеждат в богатството от лирико-философски дилеми на Валери Петров и Блага Димитрова, през сатиричните проникновения на Радой Ралин (непубликувани епиграми), както и до последните поетически видения на вече обитаващите небесните простори Георги Мицков, Владимир Голев, Павел Матев, Вътьо Раковски, Станка Пенчева, Христо Фотев, Николай Кънчев...

Подредени по дата на раждане, по-нататък в книгата присъстват и извисяват своя оригинален глас най-знаковите имена на родната поезия: Найден Вълчев, Лиляна Стефанова, Иван Теофилов, Иван Динков, Евтим Евтимов, Любомир Левчев, Никола Инджов, Стефан Цанев, Недялко Йорданов...

Следват творците от средното поколение, демонстриращи разнообразни поетически почерци, които виждат себе си главно като социален барометър на съвременността: Калин Донков, Георги Константинов, Тодор Чонов, Борис Христов, Ивайло Балабанов, Васил Сотиров, Николай Искъров, Валентина Радинска, Добромир Тонев. Не за да ги опровергаят, до тях надничат в невидимото чрез философски послания и многопластови метафори Александър Шурбанов, Екатерина Йосифова, Светлозар Игов, Георги Белев, Цочо Бояджиев, Иван Гранитски, Георги Рупчев.

В никакъв случай това не е тематична или тенденциозно търсена естетска антология – чисто лиричните, интимни, диалогични интонации (Божана Апостолова, Федя Филкова, Димитър Милов, Елка Няголова, Маргарита Петкова) преливат хармонично в афористично дефинирани общочовешки мотиви или постмодернистични фрески, заковали съзнанието на пътуващия по света българин (Едвин Сугарев, Любомир Николов, Миглена Николчина, Владимир Левчев, Иван Сухиванов, Борис Роканов, Пламен Антов, Георги Господинов, Иван Христов) или достигат до зоната на словесния експеримент и строфическата свобода (Христо Стоянов, Никита Нанков). Представени са автори с хайку (Христина Панджаридис), както и с прозаически формат станси (Елин Рахнев, Ясен Василев).

Сред авторите естествено са и най-нашумелите през последните години имена: Николай Милчев, Атанас Капралов, Силвия Чолева, Бойко Ламбовски, Мирела Иванова, Аксиния Михайлова, Пламен Дойнов, Добромир Банев, Калин Терзийски, Марин Бодаков.

Книгата завършва с младите надежди на българската поезия, сред които са: Мартин Спасов, Елена Денева, Иван Ланджев, Стефан Иванов, Иван Брегов и др.

Редакционната колегия се е съобразила с няколко основни критерия при съставянето – поканила е живи автори, които пишат и издават книги със свои стихотворения след 2000 г.; включени са и творби от починали в началото на века автори, чиито наследници са дали съгласие за участие; не е имало ограничения по отношение на стихосложението. Може би някои изследователи на литературния процес ще забележат отсъствието на определени фигури, но това се дължи на тяхното лично предпочитание за неучастие.

Както подчертава поетът Захари Иванов, инициатор и издател на Антологията, „издателствата у нас ежегодно представят на читателите повече от сто стихосбирки, излизали са десетки тематични антологии, но не е правен опит за пълна поетическа панорама от имена, съдби, стилове, естетики, приемственост, идейни предпочитания и възраст“.

Този впечатляващ, луксозен том, палитра от творчески индивидуалности, културни референции, стилови контаминации и лирически светове, достига до българските читатели със съдействието на програма „Култура“ на Столична община.

Редакционната колегия се оглавява от проф. Михаил Неделчев, а членове са Васил Сотиров, Максим Максимов, Федя Филкова, Маргарита Петкова, Ивайло Диманов и Анжела Димчева. Видимото присъствие на талант и на иновативно виждане за света и човека е било приоритет в тяхната оценка при подборката на творбите.

Редактор на изданието е Анжела Димчева, художник – Борис Драголов, отговорен директор – Георги Гълов.