Заглавия Автори Жанрове Нови заглавия

Тъй, както мъж целува жена, която обича

Тази книга е налична в читАлнЯта.
2007
Фондация
Повече информация

Когато 21-годишен автор спечели конкурс за роман, професионалният читател застава нащрек: Не е ли прибързало журито с оценката? В случая, въпреки всички основателни жанрови съмнения дали текстът на Денчев е роман или просто новела, имаме среща със силно и стилно разказване, освободено в тематичния си избор и щедро откъм неочаквани сюжетни хрумвания. Дебют, в който има колкото обещания, толкова и постижения.
в. "Литературен вестник", 21.11.2007г.


Петър Денчев е сред приятните изненади в съвременната българска проза. През 2007 г. дебютният му роман „Тъй, както мъж целува жена, която обича” печели награда за нов български роман и младият театрален режисьор веднага обръща вниманието върху себе си. Без да е новак в литературата, с изявени пристрастия в поезията и прозата, Денчев създава модерна, занимателна и значима книга, свидетелство за обновителните процеси, течащи в най-новата ни литература.

„Тъй както мъж целува жена, която обича” е продукт на времето на новите технологии, на Интернет. Личи, че авторът е правил публикации в мрежата и много държи да спечели за каузата си точно интернет - маниаците, които с часове пишат коментари във форумите и обичат да чатят със свои познати и приятелки. Романът е стегнат, лаконичен, събран в 9 глави и 122 страници. Но това не означава, че авторът не спазва жанровите изисквания. Напротив, когато е необходимо - примерно за разкриване драмата на своята съпруга Кристина - той е мотивирано обстоятелствен. Щом трябва да ни занимава с преживелиците си в затвора е също подробен, без да става досаден.

Портретните характеристики на основните му персонажи - Виктор - негово алтер его, двете жени, които обича - Мирела и Кристина и доведената му дъщеря Ирина, са икономични, минималистични и строго функционални. Читателят не усеща някакво самоволно ограбване и елементаризиране на образите, а те, независимо от начина им на пласиране, запазват своята житейска автентичност и достоверност. Историята е камерна, дълбоко лична, но и с универсално послание. Защото става дума за пречистващата сила на любовта, за преодоляване егоизма на съвременния човек, за откриване смисъла на съществуването ни в един объркан и жесток свят.

И тъй като за всеки човек, дори у нас, настъпва моментът на преоценката и равносметка, когато трябва да си отговори ясно и категорично дали е живял напразно или наистина съществуването му е имало някакъв смисъл. А както знаем, осмислянето на живота може да стане само чрез даряване на обич, чрез любов и опрощаване грешките от миналото. До този катарзис стига и Виктор, който се връща при любимата си Кристина, която от ревност е искал да убие и малко неочаквано се представя като добър баща на осиновената от него Ирина, намирайки смисъл и ориентир за иначе безцелното си егоистично вегетиране.

Петър Денчев безспорно е използвал лични спомени и преживявания, за да уплътни повествованието си, но е безспорно, че притежава талант, умее да разказва непосредствено и свежо и най-важното знае коя е неговата аудитория. Тази, която с нетърпение чака да започне чат-сесията и за която виртуалното пространство е неин втори дом. Затова и романът му го възприемам като чат-изповед, като едно не много дълго послание, което той е изпратил по електронната поща до близък свой приятел, разчитайки на съчувствие и разбиране. За мен този му подход е сработил ефективно и се надявам, че и в бъдеще ще ни изненадва с качествени и стойностни текстове.

Борислав Гърдев