Заглавия Автори Жанрове Нови заглавия

Телефонни обаждания

Тази книга е налична в читАлнЯта.
2012
Жанет 45
Повече информация

Превод: Нева Мичева

"Телефонни обаждания" (1997) е първият от общо четири сборника с разкази на Боланьо. Историите в книгата действително са свързани с разговори по телефона: любови, отмервани от падането на монетите в апарата; плашещи известия по никое време; плахи опити за пристъпване в непознати територии през нечия слушалка; опасана от кабели земя. Но у Боланьо дистанцията не е повод за отчуждение, а неочакван вид близост. Подобно на чудат колаж от вестникарски изрезки четиринайсетте разказа, в които неизвестно колко е измислица и колко – биографични факти, изсипват пред читателя многогласа маса от хора, събития и места (СССР, Щатите, Испания, Чили, Мексико). Личният живот в неравна борба с безличната статистика, чудото в баналността, триумфът в провала. И обратно. Някой някого търси по телефона.

Роберто Боланьо (1953–2003) се ражда в Чили; изкарва част от юношеството и младежките си години в Мексико; над две десетилетия работи в Испания като сервитьор, продавач, берач, пазач на къмпинг. Почива в Барселона от заболяване на черния дроб.

В Телефонни обаждания Артуро Белано, литературното алтер его на Боланьо, минава през някои от истинските перипетии в живота на автора си: в Мексико от безпаричие краде книгите, които иска да чете; в Чили се спасява на косъм от военния преврат благодарение на единия от надзирателите си, бивш негов съученик; в Испания свързва двата края с участия в литературни конкурси.

Романът Диви детективи печели две от важните международни награди за испаноезична проза – Ералде (1998) и Ромуло Галегос (1999) – и прославя Боланьо. Но истинският световен пробив става след смъртта му, с издаването на епичния му незавършен роман 2666 в САЩ през 2008-а: Боланьо се превръща в един от най-продаваните, коментираните и адмирирани писатели на Америка и Европа; от онези, които критиката определя като насъщни за съвременната литература и чиито произведения читателите събират със страст на колекционери.

Въпреки че възприема себе си изключително като поет (Три, Романтичните псета), Роберто Боланьо неусетно се превръща в “най-влиятелния и възхитителен прозаик от своето поколение в испаноезичния свят”, по думите на Сюзън Зонтаг. Автор е на десет романа, излезли приживе: Пързалката (1993), Нацистка литература в Америка (1996), Далечна звезда (1996), Диви детективи (1998), Амулет (1999), Съвети от един ученик на Морисън към един почитател на Джойс (1999, с А. Г. Порта), Мосю Пен (1999), Чилийско ноктюрно (2000), Антверпен (2002), Лумпенско романче (2002). След смъртта му са публикувани и ръкописите на 2666 (2004), Третият Райх (2010) и Неволите на истинския полицай (2011).

"...бароков, но кратък; ерудиран, без да е педантичен; трагично метафизичен и автентично хумористичен; луд по поезията, но надарен с безукорна разказваческа ефикасност... Феномен, разположен някъде между Уди Алън и Лотреамон, Тарантино и Борхес..." (Фабрис Габриел, Les Inrockuptibles)

"Чилиецът Роберто Боланьо, който почина от чернодробно заболяване в Испания през 2003 г. на възмутително ранната възраст 50 години, е един от най-интересните литературни наследници на Гарсия Маркес. И макар да се оказа, че маркесовският магически реализъм не е чак такава артистична революция, каквато изглеждаше в началото, Боланьо е латиноамериканският автор, който откри ако не нови направления, то поне нови употреби за преждевременно остарелите тропи. Силата и оригиналността на неговия поглед се състоят в опустошителния скепсис, който той изведе не само до методите на магическия реализъм, но и до самия извор на художествената литература. Неговото творчество е пресечната точка, в която Гарсия Маркес се среща с Бъроуз, а Борхес – с Мейлър, при това не кротко, а с шумно взаимно опердашване." (Джон Банвил, The Guardian)

"Важно е да се отбележи колко бързо този почти неизвестен приживе автор намери световно признание след смъртта си. Боланьо сякаш е феномен от роман на Боланьо: при него на фокус често са писатели, които така и не дебютират; загадъчни поети, с които се злоупотребява, без те да реагират. Такъв един отсъстващ писател стои и в празния център на станалите междувременно световноизвестни съчинения на Боланьо. Творби, които доказват, че възможностите за разказвачески експерименти далеч не са изчерпани. Творби, в които всичко е с по много значения и само едно е без съмнение: че писането спада към най-важните начинания, на които човек може да се посвети в своя кратък живот; че в този пропаднал свят едва ли нещо заслужава такава всеотдайност както литературата." (Даниел Келман, Frankfurter Allgemeine Zeitung)


"Пишеше отдавна, четяха го отскоро, а славата му дойде посмъртно. Беше меланхоличен и забавен, мил и ексцентричен. Обичаше Елвис, Сюисайд, капитан Немо, Худини, да закусва с кроасан и със сутрешния вестник в крайморски кафенета, да прави любов и да чете Сервантес, Мелвил, Джон Кенеди Тул, Бретон, Жак Ваше, Петроний, Паскал, Жари... Беше от онзи тип хора, заради които ви се прищява да смените физиономията на поредния глупак, заговорил свойски за литературата – Боланьо знаеше, че "Книга" не е същото като "книжле" и че разликата между двете понякога оправдава цял един живот." (Оливие Мони, Le Figaro)