Заглавия Автори Жанрове Нови заглавия

Черната овца и още басни

Тази книга е налична в читАлнЯта.
2010
Жанет 45
Повече информация

Векове след Езоп, Лафонтен и Крилов в "Черната овца и още басни" Аугусто Монтеросо се връща към изкуството на иносказанието със своите животни, предмети, явления и митологични персонажи, които мислят, говорят и действат повече от човешки. Тук се състои любовната среща на едно Магаре с една Флейта; Мълния поразява два пъти поред едно и също място и изпада в екзистенциално униние; Одисей успява да прилъже една влюбена сирена, но не и съпругата си Пенелопа; Огледало и Бухал страдат от безсъние; Бълха писател се равнява по Джойс, а някъде покрай успоредните монолози на Злото и Доброто Щурецът най-сетне казва на Мравката каквото му е на душата.

Сборникът от 40 кратки разказа на Монтеросо съвсем неслучайно започва с наблюдението на един канибал за сходството между животните и хората и завършва с хитрата маневра на една литературна Лисица: по тези страници всичко има по няколко смисъла и способност да се превръща в друго – дори страхът, смъртта или смехът.

Аугусто Монтеросо (1921–2003), роден в Хондурас и починал в Мексико, е гватемалски писател, сравним по известност сред сънародниците си единствено с носителя на Нобелова награда за литература Мигел Анхел Астуриас. За разлика от романиста Астуриас обаче, Монтеросо дължи своята голяма популярност на виртуозността си в късите форми и особено в жанра на микроразказа, в който най-прочут в световната литература е именно неговият "Динозавърът": история от седем думи, публикувана през 1959 г. в първия му сборник, "Събрани съчинения (и други разкази)".

През 1944 г. по политически причини Монтеросо напуска Гватемала, където е отрасъл и чието гражданство е избрал, въпреки че винаги се е чувствал просто "централноамериканец", и се установява в град Мексико, където последователно работи като коректор, публицист, университетски преподавател.

Ако човек можеше да се прочуе като читател, Монтеросо щеше да е един от най-прочутите читатели на Сервантес, Борхес, Честъртън, Сведенборг, Мелвил, Кафка, Суифт. Наместо това той се прославя като един от най-обичаните и превеждани (на английски, немски, френски, италиански, чешки, полски, руски, финландски, японски и много други езици) латиноамерикански хумористи.

Сред отличията за прозата му в "Черната овца и други басни" (1969), "Перпетуум мобиле" (1972), "Останалото е мълчание" (1978), "Вълшебната дума" (1983), "Буквата е" (1987), "Златотърсачите" (1992), "Литература и живот" (2003) и др. са мексиканските "Магда Донато" (1970) и "Хавиер Виляурутия" (1975), призът за латиноамериканска литература "Хуан Рулфо" (1996), националната награда за белетристика на Гватемала "Мигел Анехел Астуриас" (1997) както и престижната испанска "Принц на Астурия" (2000) за цялостно творчество.