Заглавия Автори Жанрове Нови заглавия

Седем добри години

Тази книга е налична в читАлнЯта.
2015
Жанет 45
Повече информация

"Седем добри години" събира на едно място фейлетоните на израелския писател Етгар Керет, публикувани в международната преса от раждането на сина му Лев през 2005 г. до смъртта на баща му Ефраим през 2012-а. Художествена документалистика, театър на делника, колекция от наблюдения за лични земетръси и общочовешки странности, среща на мемоар и притча: „Когато бях млад, никога не съм си водил дневник. Винаги съм си казвал: „Защо, по дяволите, да се занимавам с неща, които знам, че са се случили?” За първи път записах нещо от действителността в деня, когато се роди детето ми – това е и първият текст от тази книга...” Първите седем, които зависят от всички останали и от които всички останали зависят. Седемте тлъсти крави от библейския сън, погнати от седемте мършави. Седем години на латентна война, сноване из пространството и времето, летища, музеи, мустаци, литературни четения, бомби, политици и лениви котки, които имат много повече общо помежду си, отколкото може да се допусне.

В ПРЕСАТА
"Трагикомични хроники, в които личната история на автора побира историята на цялото израелско общество." Estandarte

"Тук дефилират таксиджии, сервитьори, издатели, случайни пътници, роднини хасиди... Сбор от текстове, които се четат с усмивка, но докосват надълбоко, защото животът на героите им е под постоянна угроза... По своя си вълнуващ и човечен, детински и опак начин Керет описва онзи ежедневен Израел, за който няма да чуете в новините." El placer de la lectura

"Керет умее да изведе тежки наблюдения с лека ръка... Късите текстове в сборника следват в строен низ, на чийто фон всеки се откроява самостоятелно. Без преиграване в нито един от аспектите на сложния живот в сложни времена на сложно място, прекрасните спомени на Керет пазят човешката си топлота и доказват, че в мемоарното писане колкото по-малко, толкова по-добре." Publishers Weekly

"Не е точно да се каже, че Керет смесва лично и политическо – животът го прави вместо него: синът му се ражда в нощта на терористичен атентат и болничният персонал притичва да помага ту на жена му, ту на жертвите; архитект му посвещава къщата в миниатюра, която строи във Варшава – града, където майката на Керет е родена и държана в гетото през Втората световна... Без значение дали Керет пише „истински” или „художествени” истории, те варират от просто великолепни до съвършено красиви и рядко имат трески за дялане." Biographile

"Керет пресъздава реалността с размах – като илюзионист, който извиква живот там, където се очакват само смърт и отчаяние... и отстоява като неотменно човешко право щастието, с всичките му сенки и противоречия." RSI

"Керетовите разсъждения, пълни със симпатична безцеремонност, затрогват неимоверно. Всеки баща, син и човек може да намери в тази книга по някоя емоция, красива като живота." La Libre