Заглавия Автори Жанрове Нови заглавия

Малка, мръсна и тъжна

Тази книга е налична в читАлнЯта.
2014
Издателство
Повече информация

Гласът на младата писателка Бистра Величкова е неочаквано суров и мъдър. Дебютният ѝ сборник с разкази, озаглавен „Малка, мръсна и тъжна”, изследва съдбата на разломената и разбягваща се навън и надолу българска галактика през годините на прехода. Почти всички разкази са написани в аз-форма. Този похват гарантира висока степен на достоверност при изобразяването на героите, но може да се превърне в нож с две остриета за неуверения разказвач. Трябва да подчертаем, че Бистра Величкова се справя майсторски, почти блестящо с това предизвикателство.

Бистра Величкова не търси самоцелните ефекти, не се опитва да смае читателя, не се прави на всяка цена на писателка. Тя гледа на писателския труд не като стилист, а търси по-високото му измерение, като се превръща в хроникьор на радостта и болката. Тя възражда в книгата си по безспорен начин една от най-важните и високи възможности на литературата – да свидетелства за възторга и гибелта на надеждите, затваряйки, уплътнявайки, кондензирайки цели житейски съдби в капсулата на разказа тъй, че и след сто години ароматът на цветята или мирисът на кръв, смехът на човека или сълзите му да са живи, страшни, въздействащи.

Деян Енев

------------------------------------------------------------------------
The voice of the young writer Bistra Velichkova is surprisingly harsh and mature. Her debut – a collection of short stories entitled “Young, Dirty and Sad”, explores the fate of the disintegrating and falling apart and away Bulgarian reality from the years following the fall of the Iron Curtain (a historical period known as “Prehod”). Most of the stories are written in first-person perspective. While guaranteeing a high level of authenticity in depicting the characters, this technique can easily turn into a double-edged sword in the hands of the inexperienced storyteller. It must be emphasized that Bistra skillfully and almost brilliantly handles this difficult challenge.

Bistra Velichkova does not pursue literary effects for their own sake; she is not trying to awe the reader and her goal is not to be perceived as a “writer” at all costs. She approaches writing not as a stylist, but searches for its higher dimensions, becoming a chronicler of human pain and happiness. In her stories she undisputedly revives one of the most essential and noblest goals of literature – to testify for the triumph and fall of hopes by capturing and preserving full human destinies in the literary capsule of the story, so that the scent of flowers and the smell of blood, one's laughter and one's tears are as real, frightful and intense now as well as after a hundred years.

Deyan Enev