Заглавия Автори Жанрове Нови заглавия

Изведнъж на вратата се чука

Тази книга е заета до 30.08.2017
2014
Жанет 45
Повече информация

Етгар Керет се завръща с 38 разказа на живот и смърт, които събира под заглавието "Изведнъж на вратата се чука". В този сборник – най-близкия до сърцето на автора, както става ясно от предговора му за българското издание – историите далеч надминават видимия си брой, дължина и тема. Един мъж е захвърлен от двойка непознати обратно в детството си, втори доброволно прескача в света на своите лъжи, трети се представя за четвърти, пети и шести, за да участва възможно най-наситено в собствения си живот... Героите на Керет се превръщат в мислещи плодове, разговарят със златни рибки, пишат разкази в разказа, буквално излизат от кожата си, спорят лично с Бог. И всичко това – за да си обяснят поне мъничко “защо е толкова трудно да си човек и защо все пак си струва усилието”.

В ПРЕСАТА
Има истории, които се загнездват в главата ти, и Керетовите са от тях... Керет е нещо повече от обикновен разказвач – той е язвителен социален критик с пламенно въображение. Прозренията му за нещата опожаряват всичко, но именно това разрушение отваря място за нов растеж... Разказите в "Изведнъж..." приличат на челната стойка в йогата: неудобни, трудно овладяеми, дори понякога болезнени, но несравними в способността си да ни помогнат да видим света с нови очи. --World Literature Today

Ако мястото в сърцето ви, съдържанието на портфейла ви или дължината на списъка ви с книги за четене не позволяват повече от един сборник с разкази тази година, изберете "Изведнъж на вратата се чука"... Керет пише кратка, често много кратка проза. И е изумително какво умее да постига в рамките на две само страници: смешното минава в ексценрично, после в трогателно, сатирично, изненадващо, сюрреалистично. Историите в това неголямо томче са понякога толкова странни, тъжни или прочувствени, че се налага периодично да оставяте книгата настрана, за да им дадете време да проникнат във вас. --LA Times

"Изведнъж..." е най-добрата, най-зряла творба на Керет до момента – прекрасно обобщение на неговата меланхолична, чудата и вълнуваща проза. --The Independent

Тези разкази са едновременно литературно изтънчени и нелитературни, крайно забавни и лукаво сериозни. И при все че се развиват в съвременен Израел и преливат от секс и насилие, те са неразривно свързани с по-стари повествователни традиции като притчата, приказката и абсурдистките съчинения на Гогол и Кафка. --The Guardian

В подобни малки бижута Керет демонстрира онова, което психоаналитикът Бруно Бетелхайм наричаше “употребите на вълшебството” – умението да заставиш читателите да изпитат най-съкровените си страхове със средствата на символичното разказване. Бетелхайм използваше израза, за да опише приказките. Доказателство за Керетовото необичайно дарование е, че неговите мрачни фантазии упражняват същото обезоръжаващо очарование. --The New York Times

Сборникът завършва както е започнал – с един персонаж, който изисква от автора разказ и като тема предлага непосредствената действителност. Добре намислен детайл и отличен финален щрих за тази книга, едно от чиито достойнства е, че кара читателя да отгръша всеки нов разказ с вълнуващото предчувствие, че на следващите страници всичко е възможно. --El placer de la lectura

ЗА АВТОРА
Етгар Керет (1967) е разказвач, преподавател по творческо писане, сътрудник на няколко периодични издания и - при удобна възможност - режисьор. Роден е в Рамат Ган в семейството на Ефраим и Орна, оцелели от Холокоста. По собствените си думи е “повече евреин, отколкото израелец”, но за нищо не би разменил живота си в Тел Авив. Публикува първата си книга, "Тръби" (1992), едва 25-годишен и тя определя бъдещото му поприще: това на един от най-обичаните разказвачи в съвременната литература. “Учил съм се от Кафка, Вонегът, Кортасар – казва Керет, – но най-много са ми повлияли моите родители поляци. Бих нарекъл писането си посттравматично: от семейството, от което произхождам, и от страната, в която живея, съм натрупал достатъчно лудост и мъка за преработване...” Благодарение на следващите си сборници, "Момичето на хладилника" (1994), "Асамтой" (2002) и "Изведнъж на вратата се чука" (2010), Керет влиза в учебниците в своята родина, сдобива се с преводи в 37 страни на 34 езика – китайски, норвежки, грузински, дори корсикански, – става звезда в Щатите, Германия, Мексико, получава френски орден, а във Варшава в негова чест построяват най-тясната къща на света, мушната в пролуката между две стари кооперации (арх. Якуб Шченсни). Започва ред съвместни начинания със съпругата си Шира Гефен: през 2005 г. двамата пишат детската книга "Безлунна нощ" и снимат филма "Медузи" (за чийто сценарий и режисура през 2007 г. получават Златна камера за дебют в Кан); ражда се техният син Лев.

Сборникът "Изведнъж на вратата се чука" се появява след близо осем години затишие и добива феноменален успех: 80000 продадени бройки в осеммилионен Израел само за първата година. През 2012 г. американското издание на книгата жъне втора вълна от ентусиазирани реакции, а в аудиоверсията й текстовете четат актьори като Уилем Дефо и Стенли Тучи, както и приятели писатели – Миранда Джулай, Нейтън Ингландър, Джонатан Сафран Фоер, Никол Краус. От "Изведнъж..." насам Керет публикува детската книга "Рошавото момче коте" (2013) и сборника с есета от международната преса, наречен с алтернативните заглавия: "По-добрите седем/Неискрено ваш" (2014).