Заглавия Автори Жанрове Нови заглавия

Край на носталгията

Тази книга е налична в читАлнЯта.
2013
ДА
Повече информация

Неговата поезия е плътна, не винаги лесна, населена с образи, в нея влизаш бавно, проправяйки си път, докато усетиш, че в един момент тя започва да те всмуква и притегля... А ако трябва да избера само две думи, с които да опиша основните полета на тази поезия, бих избрал: град и дете. Това е и заглавието на стихосбирката му от 1996. За градовете вече казах, а детето е съвсем различен свят, където важи този така силен стих на Дебеляк:
„Служа покорно на дух, който мирише/ на мляко.”
Когато му писах, че ми се е родила дъщеря и светът е станал с една идея по-добър, Алеш ми отвърна, сега тя е всичко - избраната, детето, светът и цялата верига на битието. Така и в неговото писане детето, светът и поезията се сливат в едно.

Георги Господинов


Поезията – казва Целан – е ръкостискане, а стихотворенията на Дебеляк постоянно и умело преминават граници, лингвистична какофония, религиозни и културни сблъсъци, творчески родства, за да осъществят връзка с онези на другия бряг. „Да продиктувам”, пише той, „с обикновени думи завещанието и последната си воля: за теб светът ще бъде / протегната ръка.”

Андрю Завацки


Тъкмо със своите обикновени думи, всекидневни описания и банални евокации тази поезия те довежда до ръба на лудостта, до ужаса, отчаянието, клаустрофобията в заседналия асансьор: толкова много съдби, а толкова тясно пространство. Алеш Дебеляк по извънреден начин успява да постигне степен на максимално „обективно хладнокръвие” към нещата и хората, за които пише или разказва в поезията си и това е характерно само за изключително мощните поети. Притискането на читателя до стената – до стената на душата, на духа и на тялото. Холистично хващане за врата, което неизбежно води до преображение… В поезията на Дебеляк небитието е литературна и метафизическа категория: метафизическа, защото е директно свързана и предопределена от съществуването на Бога и на човека, а литературна, защото е „добра за създаването на поезия”. Небитието е самота, тъга, тишина, литература.

Лидия Димковска


Стиховете на Дебеляк по особено ярък начин изговарят безпокойствата на поезията, безпокойствата на самия език. Лириката е пребиваване в състояние на несигурност, „Завет на поражението”, както гласи заглавието на един от сонетите му. Обръщаш се към един, отговаря ти друг, пишеш за едно, прочитат друго... Няма сигурност, няма еднозначност, няма граници и гаранции... Пространството, което в началото на едно стихотворение е твое, в края му вече не е. И все пак има утеха. И тази утеха е в непреводимостта. В непреводимостта например на двойственото число, което за разлика от българския словенският език пази. Двойственото число, което променя всеки прочит, променя и границите на собствеността. Защото ако езикът на множественото число е език на множеството, на „ние”, двойственото число пребивава като среща очи в очи, лице в лице (на онези лица с необщи изражения, за които пише Бродски), като среща само между „аз” и „ти”.

Людмила Миндова