Заглавия Автори Жанрове Нови заглавия

След дъжда ; Времето на Планк ; В Тоскана (Театър х 3)

Тази книга е налична в читАлнЯта.
2009
Панорама плюс
Повече информация

Серджи Белбел е драматург, режисьор, преводач, преподавател и – от сезон 2006/2007 г. – директор на Националния театър на Каталония в Барселона. Роден е в гр. Тераса през 1963 година. Завършва романска филология в Барселонския автономен университет (1986), където междувременно става съосновател на т.нар. "Театрална аула". Пише пиеси от средата на 80-те: "Съвременни калейдоскопи и фарове" (1985), "Нощта на лебеда" (1986), "Елза Шнайдер" (1987), "Опера" (1988), "В компанията на бездната" (1988), "Милувки" (1991), "Умиране" (1994), "Аз съм грозна" (1997, мюзикъл), "Кръвта" (1998), " Чуждоземци" (2003) и други. Горе-долу по същото време започва и да поставя: Шекспир, Голдони, Бекет, Мамет, Колтес, дузина от собствените си произведения и множество от тези на други каталонски автори (в това число вече представения в поредицата "Театър х 3" на Панорама плюс Жорди Галсеран). Сред преводите му са текстове на Расин, Молиер, Мариво и Перек, както и практически всичко от Бернар-Мари Колтес. Франция, Германия и скандинавските страни от години проявяват особен интерес към Белбел и той не случайно е смятан за първопроходец на съвременната каталонска (и испанска) драматургия в чужбина.

Сред трийсетината награди, с които е удостоявана работата на Белбел, се открояват трите "Макс" – най-авторитетното отличие за сценични изкуства в Испания, инициатива на испанското Генерално дружество на авторите и издателите (SGAE), което се гласува от 14 000 театрали. Първият "Макс" (2002) е за "спектакъл с широк международен отзвук" – "След дъжда" (50 постановки по света за първите си девет години и награда "Молиер" във Франция за 1999-та); вторият (2004) е за театрална адаптация – "Събота, неделя, понеделник" на Едуардо де Филипо; третият (2006) е за драматургия – "Чуждоземци".

Публикуваните в това томче три текста са сред най-представителните за развоя на Белбеловата драматургия: хоралната абсурдистка "След дъжда" (1993) го прави международно известен; замислената като мюзикъл "Времето на Планк" (1999) е една от най-отвлечените и лирични негови пиеси, а камерната "В Тоскана" (2006) – най-новата и както се изразява авторът, тази, в която е вложил най-много от собствената си личност.