Заглавия Автори Жанрове Нови заглавия

Ледовете се топят

Тази книга е налична в читАлнЯта.
2013
Сиeла
Повече информация

Един мъж, който толкова много обича глетчерите, че потъва в отчаяние поради тяхната смърт: като глациолог Цено е посветил живота си на един алпийски глетчер. Когато умирането на глетчера му вече не може да бъде спряно, той потегля на един круизер, за да обяснява на туристите чудесата на Антарктика. Но по време на своето пътуване той се отчайва и от пренебрежението на курортистите, и от ограниченото им внимание към чуждия свят, и от постоянното топене на ледовете. Новият роман на Илия Троянов разказва с голямо словесно майсторство за човека, който започва борба за глетчерите. Роман-изповед с много поезия и страст за величието на природата и за заплахите пред нашия свят.
От благоприличието на романа „Ледовете се топят” от Илия Троянов не може да се усети много. Неговият разказвач, глациологът Цено завършва научната си кариера, когато установява, че един алпийски глетчер, който той редовно изследва, едно лято буквално изчезва поради промяната на климата. От този момент нататък той придружава туристи на круизери в Антарктика, изнася научнопопулярни лекции и страда от това, че глобалното разрушение на околната среда все по-силно го вълнува, от една страна, но от друга, че може само да го следи, без да е в състояние да предприеме нещо. „Когато мистър Айсбергер – това е неговият прякор сред колегите му - започне аподиктично, той завършва апокалиптично” е казано в началото на романа, а това, че в очите на другите Цено става все по-истеричен, той го усеща и сам, както и ние в големи части от случващото си. Освен записките на Цено, белязани с римски цифри, има и още един източник за драматичните събития по време на пътуването му, колажи, означени с арабски цифри, от разговори в ефир, протоколи от разпити, текстове от шлагери и други подобни. Изобщо цялото бъбрене на света.

Колкото и да е привлекателно да бъде дадена думата на един разказвач с ясно очертан мироглед, толкова бързо натрапващият се приятел на природата, който в овалните отвори на айсбергите вижда „огромни вулви” и дочува от там топящи се примамващи викове, изморява читателя. Ролите между Цено и неговата любовница, филипинка, работеща като келнерка на кораба, са ясно разпределени, защото там, където значително по-младата жена – според вижданията на Цено – като дете на природата си пожелава „само да ни има”, той е размишляващият западен интелектуалец. Това, че записва баналности, не прави нещата по-лесни: така съвсем сериозно гробището „предлага малък, но подбран асортимент от покойници”. Размишленията на Цено за изоставената китоловна станция завършва с бележката: „Във фабриката човекът е транжирал китове, а времето е транжирало фабриките.” А за хората от своето обкръжение и за своето собствено поведение той с удоволствие избира също изкривен образ: „Всички са си качили един и същ софтуер за омаловажаване, готови да се спотаят, когато има буря.” и други подобни.